• c5a308d525da7fa1a94e0f9d8ee46f68.jpg

     

    Още веднъж:

    „Похвално слово за комедията!"

    Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

    Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

    Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

    Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

    Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

    Елате и се убедете сами.

    Приятно гледане!

     

    Стая 1313

  • 1eb39b5a39965b3a3c4a1cdc1f2de870.jpg

     

    Похвално слово за комедията!

    Накратко:

    Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Мадона тези понятия са наистина доста условни.

    Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

    Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

    Разбира се, когато след поредната театрална реформа българският театър бе захвърлен на свободния пазар, съществува опасност...

    Но аз обещах да бъда кратък. И така - „Оскар". Това не са наградите на „Филмовата академия". А пиеса, по която е заснет стар филм с незабравимия Луи дьо Финес със заглавие „Омайна утрин", която ще се опитаме да ви представим. 
    И ако... вече знаете защо...

    Приятно гледане! Дано!

     

     

    Омайна утрин

  • 210cdfb9ef149a396f969701d973e998.jpg

     

    Някога обичах есента. Много! Беше любимият ми сезон.

      Купищата жълти листа, които мъкнех и разпилявах из къщи...

      Червената гора по пътя за село...

      Меката топлина на слънцето край есенното море...

    Даже я сънувах. Беше най-хармоничният ми и спокоен сън - гора от голи дървета, които подрънкват на вятъра, купища листа из които газя и събирам гъби... Сам съм, но цял... И жив.

    Вече не я обичам. Вече не. Защото зимата идва. И ме е страх. Малко.

    „Есенна градина" на Лилиан Хелман е парафраза на Чеховата „Вишнева градина". От онези прекрасни текстове, които ни помагат да погледнем навътре в себе си. Там, където дремят проклетите въпроси на битието. И ни помагат да останем хора. Дори когато есента е дошла.

    Приятно гледане!

     

     

    Есенна градина

  • f337a4ba6870ab08141efb2caffc19b4.jpg

    Фалстаф и веселите съпруги


Галерия