• c34757e187c1e3661880b38bf1c1603f.jpg

     

    Пиесата "Момчето от последния чин" е написана през 2006 г. През 2008 г. с нея Хуан Майорга - математик и философ по образование, автор на над 40 пиеси, преведени на над 20 езика и поставени в над 30 страни - печели най-престижната испанска награда за сценични изкуства  "Макс".

    Ученик разказва за друг в съчиненията си по литература и това се превръща в приятно опасна воайорска игра за него и преподавателя. Всички сме воайори, но в различна степен. Воайорството може да доведе до "Братя Карамазови" или до "Биг брадър" и тези два изхода всъщност не са много отдалечени. Големите разказвачи са големи наблюдатели, подслушвачи и клюкари, през цялото време следят внимателно околните за издайнически жестове и фрази... Просто в голямата литература воайорството е издигнато до изкуство, благодарение на което научаваме нещо за богатия човешки опит, за загадката на битието.

    Пиесата е за копнежите на онези, които живеят по привидно най-недраматичния начин,  за невидимите бури и вълнения на средния европеец. 

     

    Момчето от последния чин

  • a7da119b30c082810d2b06402f94705f.jpg

     

    Театър „Адриана Будевска" представя нова постановка по легендарната пиеса на Иван Радоев „Човекоядката". Защо?

    На първо място защото развитието на българския театър е невъзможно без правенето на български текстове. А този е беспорно един от най-добрите. Събрал в едно ироничния поглед, човешка мъдрост и безспорен талант на автора си.

    На второ място, защото отговорите на много от въпросите, които си задаваме днес, се крият в недалечното минало. Защо сме такива, каквито сме? Защо толкова малко ценим свободата си, че непрекъснато търсим в краката на кое ново измислено божество да я положим? Можем ли да посрещнем старостта достойно? и т.н.

    И не на последно място, защото дава прекрасна възможност за актьорска работа - цялата зряла част на бургаската трупа и Тончо Токмакчиев в главната роля на Другаря Топузов. Който този път ,кой знае защо, много прилича на...

    Много смешно, малко страшно, леко тъжно и хубаво. Като самия живот!

     

     

    Човекоядката

  • c620be1e16c6a4a4a07a18f7c1ddcfc2.jpg

    Йосиф Сърчаджиев отново в Бургас. Този път като режисьор. На пиесата „Есенна соната". От Ингмар Бергман.
    Има няколко съвременни пиеси, които може би и поради прекрасните филми снимани по тях са се превърнали в класика. „Кой се страхува от Виржиния Улф", „Пет вечери", „Уморените коне ги убиват, нали!" и т.н. и разбира се „Есенна соната". Професионолно предизвикателство за всеки сериозен театър.
    Великолепен актьорски състав - Димитрина Тенева, Юрий Ангелов, блестящата Радена Вълканова от Народния театър и младата Ива Папазова. Сценографията е на Вечеслав Парапанов, а костюмите на Мария Диманова.
    Бляскава творческа компания, която обещава пиршество за изискания театрален вкус в интимната атмосфера на обновената камерна зала на театъра.

    Есенна соната

  • 8fc3d335959172f100b6ccaf79d6e9ad.jpg

     

    Диагноза: Едит Пиаф! Кой е болен? И от какво?

    Това не е пиеса за биографията на Едит. Или не само за нея. Защото истината за същността на таланта много често не се крие в биографията му или не само там.

    Един човек, имал щастието да гледа наживо Едит Пиаф, ни разказа как тази малка жена по време на концерт е изглеждала огромна. Чисто физически.

    Кой може да пресъздаде на сцената непостижимостта на звездите. Някой луд? Или друга звезда?

    Звездите, които ни карат да мечтаем.

    Днес интернет направи света малък, ние буквално живеем сред звездите, ухаем на техния парфюм, знаем не само цвета на очите, а и на чаршафите им; плачем и се радваме заедно с тях; полудяваме от желание да бъдем като тях. И всичко това е възможно стига някой да ни постави верната диагноза.

    Диагноза: Едит Пиаф!

     

     

    Диагноза: Едит Пиаф

  • blank.jpg

     

    Какво ни предлага това бижу на съвременната френска комедиография?

    Действащи лица: една затворничка в петдневен отпуск, един водещ на хитово ТV предаване и един келнер с утежнена биография.

    Място на действието: бюфета на гарата (първа част) и апартамента на водещия (втора част).

    Време на действието: нощта между два влака за Париж (първа част) и сутринта на другия ден (втора част).

    Консумативен реквизит: коняк, шампанско и ... много шампанско (първа част), кисело мляко и банички (втора част).

    Преобладаващи чувства: Любов Френска (първа част) и тежък махмурлук (втора част).

    Пиянска нощ - О, майна нощ!

     

    Омайна нощ


Галерия