Комедията на Любинка Бобич - култова изпълнителка на Бранислав Нушич в съседна Сърбия, Ви предлага да се посмеете на един съвременен вариант на „Криворазбраната цивилизация". Но и още нещо: тя ще Ви напомни въпроса колко века се мъчим да станем европейци. Макар и на шега, обаче, няма да пропусне да отбележи колко важно е да не пропуснем да останем българи.

Скъпи зрители,
Не бързайте да съдите героите в този спектакъл. Не се стряскайте от жаргона им, не се възмущавайте от поведението им.
Заслушайте се, огледайте се около вас. Те са същите, като на момчетата и момичетата от двора на групичката край кварталното кафе.
Когато наближава двайсет, всичко започва на улицата, на ъгъла, в училищния двор... и любовта, ... и нежността, ... омразата и агресията, ... но и мечтите се раждат пак там.
Там, на „нашето място”. Всички сме имали „нашето място”. Там се целунахме за първи път, там запалихме първата цигара, там стана първото истинско сбиване. Там ни изостави любимия човек ... Там започна всичко, за да полети над големия град, в големия живот на надеждите, лъжата, компромисите, лъскавите обещания и големите „локуми” от „новините” ...
Но всичко това е когато сме на двайсет. Един ден, то безвъзвратно си отива и всички се превръщаме в сериозни, възнастри хора.
А момчетата и момичетата? – Те остават ... там... на тротоара ... до ... парапета, до оградата на училището.

Пиесата е сред шедьоврите на руската класика. Нещастливцев (Асен Блатечки) и Щастливцев (Тодор Близнаков) – нейните главни герои напомнят за смешно-тъжната двойка Дон Кихот и Санчо Панса, но тук тяхната благородна лудост не е страстта към рицарските романи, а влечението към сцената, необяснимото и прекрасно чудо на творчеството. Тази творческа лудост често кара актьорите да прескачат към шекспировите Хамлет, Макбет, Офелия, Жулиета... Подвласни на чудото сме всички, смята режисьорът Юрий Погребничко, носител на наградата Златна маска за тази година. Всички хора се занимават с творчество – твърди той, но завършва с ирония ... не всеки знае какво твори. В неговия спектакъл ще откриете прелестта на това редуване, прескачане и взаимно допълване на високи и ниски пластове, на потъване в трагиката и изскачане от там с шутовски кикот. Не случайно  в Бургаския спектакъл ще видите нов персонаж – женска клоунска роля, за която специално гастролира Мария Сапунджиева. За доброто настроение на публиката в спектакъла ще звучи музика на Бах, Моцарт, Глук, Шосктакович и ... Висоцки.

"Отношението си към тази пиеса бих определ като "влюбване от пръв поглед". Аз съм сериозен човек и доскоро смятах, че вече е невъзможно да ми се случи отново. Имал съм взаимоотношения с много пиеси и твърдо вярвах, че спокойната и умерена любов, плод на съзнателен, радионален, продиктуван от опита избор е онова, към което се стремя в живота. вярвах, че този само подход може да ми донесе тръпката на удовлетворението, но и едновременно да ме предпази от горчивината на разочарованието. Блажени са верующите.

После я срещнах.

Бяха ми говорили вече за нея - с опиянение и възторг, така някъде бях подготвен. И все пак срещата ме разтрепери. не млада, но преливаща от жизненост и енергия, червенокоса, директна, онази мила арогантност на човек, който познава удоволствието на живота и не се притеснява да гребе с пълни шепи от тях. Мъдра и същевременно лека, с мъдрост, която не ти носи само тъга. Говореше за непостижимостта на човешкото щастие с неподражаема усмивка, която те кара да пожелаеш греха. Смееше се и плачеше едновременно, както самия живот."

Борислав Чакринов