"Драскотини от дъжда" е пиеса за любовта. Тъй като целия живот, в който живеем, е заради любовта. Няма нищо друго, освен Любов. Търсим я, падаме, ставаме, лазим по корем заради любовта. Намираме я, разрушаваме я. Твърдим, че не е истинската. Крещим, че от нея боли. Плачем, защото я няма. Но това е животът - пътят към любовта. Ако се отречем от нея, все едно сме се отрекли от самия живот. Уроците по любов разраняват сърцата. Някога, след хилядолетия, може и да постигнем Любовта - онази, безусловната, която дава всичко, без да иска нищо в замяна. Сега сме още в началото на това пътуване. Сега все още правим опити и стъпки, отразени като в криво огледало. Засега все още трябва да превързваме любовните си рани. Да ги успокяваме. Да ги приглушаваме. Да им прощаваме. Да ги превръщаме в драскотини. А с драскотините може да се живее. С драскотините може да се пътува. И да се продължава напред. Пък и драскотините по нас са доказателство, че е имало лйбов. Че сме я срещнали. Че тя наистина съществува.

Николо Макиавели - съветник на папи и князе, ловък политически манипулатор, чиято най-известна творба "Владетелят" е настолна книга за поколения държавници от първото си издание през 1513 г. до днес, любовникът на най-известните флорентински куртизанки и певици, оставил дълбока диря в италианското средновековие застава пред теб, любезни зрителю от ХХI век като драматург с най-известната си пиеса - "Мандрагора". В нея той разказва една проста история, в която измамата и изневярата се преплитат с човешката глупост, хитрост и находчивост.