Двамата веронци е една от най-ранните комедии на Шекспир. В хронологията на пиесите му тя следва трагедията Тит Андроник, в която героите са окъпани в кръв. В Двамата веронци героите също се къпят, но извън сцената – за голямо съжаление на публиката. Патос, напрежение и предателство играят твърде важна роля в тази сложна любовна история. В контраст с романтичната фабула на двете любовни двойки Шекспир отделя твърде широко място и на техните комични слуги, чиито диалози са изпъстрени с много двусмислици и остроумия. Развръзката на сюжетното действие внушава идеята, че приятелство стои по-високо, отколкото любовта.

А дали трябва да бъде така?

Край могъщата руска река Волга, в провинциален руски град,

една бедна руска девойка копнее за голямата любов.

Тя има единствено неотразимата си красота

и страстното си непокварено сърце.

Лариса няма да постигне мечтите си.

Последното, което ще чуе е един изстрел и музиката на циганите.

Егати късмета! – да паднеш от Марс... и то в България! Добре че в България има телевизии. Хубиви – лоши – ама телевизии.

Когато на човек му вземат домашната ракия, когато на държавата й вземат реакторите, какво остава? – Остава телевизията.

 Да живее! да пребъде!! Пред нея всички сме равни.

С нея всички сме щастливи, т.е. или глупаво ухилени, или сладко заспали. Тя ни дава хороскопа за деня, програмата за времето, предизборните дебати, следизборни е.ати... Дава ни тиражите на тото-то, Шампионската лига, Формула 1, Волейболната лига и др., и др. Опитваш Спрайт, после Туборг, мезиш с Леки, чистиш с Тайд мажеш се с Нивея, слагаш Аче и печелиш, винаги печелиш. Не ти се заспива. Денонощието става 28 – 30 часа. И все благодарение на нея: Телевизията. Да живее Телевизията!

Събитието се развива през 1908 година.

Под голямото небе на Добруджа, край едва влачещия уморените си води Дунав, в очакване да се появи детето им: „Спасителят на любовта им, залог за тяхното щастие, смисълът на задружния им живот, надеждата им за безсмъртие”, живеят един мъж и една жена. Семейство Попович.

И всеки от героите на Яворов заизкачва своята си голгота. И всеки по своя път се докосва до вечните въпроси: за любовта и омразата, за верността и дълга, лъжата и истината, егоизма и всеотдайността, греха и изкуплението, доброто и злото... И всеки стига до пораженията си. Така отшумява тази „българска сага за семейство Попович”, толкова лична в конкретната случка и толкова притчово общочовешко в общото.