Спектакълът е изграден, върху основата на три едноактни пиеси: "Мъжът бегач и жената йога", "Два пудела" и "Интелигенти" на световноизвестния руски драматург Семьон Злотников. Още един спектакъл за любовта... Героите му са хора на средна възраст - объркани, самотни, тъжно-смешни и страшно тъжни, изгубени, малки и нечовешки нуждаещи се от човешка любов. Като всички нас.

No (r) way.today

или

Юлия и Август през зимата

Възможно е, на разсъмване да идва края на света, възможно е! Но ние с теб ще оживеем, знаеш ли! Ние всичко ще преживеем, ще горим вечно в живота, дори да е 10 секунди преди края, ние с теб ще видим полярното сияние, защото щом половината свят може да гледа луната едновременно, то полярното сияние, което е толкова огромно, би трябвало да го вижда целият свят или поне някои които знаят, че тук таме има мечки. Но все пак това са доста хора, нали?

Какво се случва с мъжете днес? Къде са? Феминизмът по-опасен ли е от масонството? Колко далече сме от нова епоха на матриархат? И всъщност, колко категорична е днес разликата между половете?

Все въпроси, в търсене на отговорите на които ни заплита една от най-бляскавите съвременни комедии – „Мъже на изчезване” от Жан Жак Брикер и Морис Ласег.

Бляскава комедия, осъществена от бляскав актьорски състав – проверените в много битки мъже, ветерани на сцената и манежа: 60 годишните Красимир Ранков и Стоян Памуков, стопроцентовата жена Димитрина Тенева и младите дарования Асен Лозанов и Деница Денчева.

Два часа изискано забавление. Смях до сълзи или смях през сълзи. Както ви харесва!

Комедията на Любинка Бобич - култова изпълнителка на Бранислав Нушич в съседна Сърбия, Ви предлага да се посмеете на един съвременен вариант на „Криворазбраната цивилизация". Но и още нещо: тя ще Ви напомни въпроса колко века се мъчим да станем европейци. Макар и на шега, обаче, няма да пропусне да отбележи колко важно е да не пропуснем да останем българи.

Един разказ за многоцветните мечти на младостта и привидно сивото ежедневие на настоящето. Мечтите са непокътнати, но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията. носейки се по течението, човек трябва да поеме предизвикателството да управлява щастието си, да поеме по пътя, който му се предлага и да рискува.

 Хора „на ръба на нервна криза” се заплитат в комични и драматични срещи и неразбории. Изненадите падат като от небето и нищо не е такова, каквото изглежда. Никой няма право да съди никого. Няма личност без грехове. Героите са изтъкани от невероятни слабости, но пък обединени от едно огромно желание самотата да не бъде част  от живота им.

Спектакълът е изпълнен с много зрелищност, комедийни  ситуации, ще предизвика много, много смях, за да преминем през това  чистилище – смеха, за да стигнем до изтрезняването, че хората, каквито и да са, все пак са хора и трябва да им простим.

Единственият оцелял от самолетна катастрофа попада на самотен остров, където среща единствения му жител, още недокоснат от цивилизацията. Той го провъзгласява за архитект, а себе си за император.

Две години по-късно двамата са се превърнали в малко общество, състоящо се от господар и роб, оплетени в непрекъснатата смяуна на игра и реалност. Животът им се състои в това да се измисли нова игра, нова роля. 

Но във всяка игра трябва да има победител.

Една от най-играните комедии на Фернандо Арабал сега и на бургаска сцена.

Изключителна романтична комедия, поднасяща изненади с неочакван край. Пиеса и спектакъл за любовта, за втория шанс, за това да се научим да обичаме страстно и всепоглъщащо.

Спектакъл - шампанско, който те опиянява и завладява, както истинска прегръдка на любим човек.

Любовта е единственият безпогрешен афродизиак. Нищо не може да възпре страстта, пламнала между двама души, които се обичат. Тогава ежедневните болежки, незарастналите рани, стихията на годините, физическата неумелост или несгодният момент губят своето значение: мъжът и жената намират начин да се любят, защото такава е съдбата им. Но любовта, подобно на късмета, идва неканена, предизвиква объркване, а при опит да бъде задържана, се разсейва като мъгла. Следователно тя е привилегия на малцина избраници и е недостижима за онези, които не са ставали жертва на стрелата й.

“Любовта е взаимно недоразумение”

                                                               Оскар Уайлд

“Най-добрият слуга на любовта е случаят”

                                                                М. Сервантес

“Първата любов е опасна само тогава, когато е и последна”

                                                                Бр. Нушич

“Бракът е като виното, може да се прецени едва при втората чаша”

                                                                 Адолф Райт

“Първи път, макар нещастно,

който люби – бог е пак.

Но повторно и нещастно

който люби, е глупак.”

                                                                  Х. Хайне

“Какво е любов? Това е зъбобол на сърцето”

                                                                  Х. Хайне

“Истинската любов прощава всички престъпления освен престъпленията против любовта.”

                                                                  О. Уайлд

“Мъжът всякога иска да бъде първата любов на жената. Ние, жените, бихме искали да станем последната любов на мъжа”

                                                                   О. Уайлд

Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - като Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано просто - обратното на всичко.
Българският модел е по-лош от Бермутския триъгълник.
В Бермутския триъгълник нещата просто изчезнат.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече я и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Когато ще бъде свършено и със самата Канада.

На децата – наша тревога и упование!

Да оживеят любимите герои е дело на:

режисьора и хореограф   Стефан Поляков

художник    Елена Александрова

песничките да запеем в глас

за нас го стори    Димитър Вълчев

а ги изпяха  

Юрий Ангелов, Зорница Константинова, Невена Цанева, Стоян Памуков,

Николай Стоименов, Валери Еличов, Димитър Мартинов,  Асен Лозанов,

Иван Григоров, Деница Денчева

Ако понякога ти дотежи

от чужди обиди и чужди лъжи,

ти не замлъквай, ти не тъжи –

тихо и просто на ум си кажи:

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН,

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЯТА ПЕСЕН.

Своята радост на друг разкажи,

своята рана сам превържи.

Твоята песен със друг  тe сближи.

Тихо и просто на ум си кажи.

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН,

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЯТА ПЕСЕН.

в ролята на Христо Ботев - Валери Еличов

в ролята на Любен Каравелов - Христо Симеонов